Vladas Braziūnas


Превод Аксиния Михайлова


един пиян вагон. Братислава–Вилнюс

докато прекосявам жп линиите, злочести и злачни без теб до мойто рамо, в страна, в която ми е студено докосни планините, клисурите, мирис на изпотено хвърли влажния липов лист в залива мрачен какъв пиян кораб, артюррембовски, там на чукарите спомняш ли си онзи албатрос накуцващ, опиянен? полите на сакото овехтяло, от вятъра развени? копнеещ за Европа, Западът към Ориента влак подкара но Западът тук дебне в младите горички край клисурите маковете заслепяват, встрани от релсите е ръжената глина, луната се полюшва, за крайчето на облак тъжен се закача или за планета, или в интернет се втурва аз ядох, както рече ти, и сочното свинско месо блажено го поляхме по-късно – о Боже, за негово здраве! – на воля в стаите отдъхвахме, разделяхме си наденицата край огъня из замъците бродехме, в затворите и тоалетните за мъже залитахме и падехме от виното, изправяни от верността уверено и хилядите релси за нас не съществуваха, отнесени от вихъра във вид на пари и угарки, като снимките на годеници остарели хванати коварно в кадър, на разстояние от около... това измислица е вече невръстното момиченце върху гърненцето си, виждаш ли то там? чуваш ли как смее се в съня си? видя ли, че зелени са очите му? обичам те подобно взора си отслабнал, отслабващ и пречистен и липсва ми дъхът ти тъй както моят дъх на тебе липсва

Fabijoniškės–Vilnius–Fabijoniškės, 2002.VI.7–8

Бразюнас, Владас. Поезия / Превод от литовски: Аксиния Михайлова; консултант по езика Лайма Масите; под редакцията на Кирил Кадийски. – София: Нов Златорог, 2005. – C. 64–65. – (Ars poetica europea XX).


Vladas Braziūnas


girtas vagonas. Bratislava–Vilnius

kai leidausi aš per gelžkelius, nelaimingus ir karštus ne tu prie šalies palinkusi ir ne mano tas kraštas liesk kalnus, tarpukalnes, prakaito kvapą liepos lapkotį šlapią prabesk pro užakusią ąsą sulapojęs, atsilapojęs švarko pasenusio atlapas koks ten girtas remboja laivas per akmenes? atsimeni palaužtakojį, neblaivų taip pat albatrosą? trąsą į Rytus kloja Vakarai, išsižioję Europos o vakarai čia tyko tarpukalnių atvašynuos aguonos akis išpliko, palei gelžkelį šlynas mėlynas, mėnuo mėtos, įsikabina į kraštą debesio ar planetos, ar interneto pašto kaip prisakei, pavalgiau, kiauliena gardi kaip reta išgėrėm už ją po valgio, Dieve, duok jai sveikatos! menėse ir prie laužo gulėjom ir laužėm dešrą lankėm pilis, kalėjimus ir tuos, kur vyram į dešnę svirom ir vėl stiprėjom nuo vyno ir nuo tikėjimo sutirpo tos geležinės mylios, nuėjo vėjais nuėjo garais ir nuodegom, neištekėjusiom nuotakom klastingai ryškėjančiom nuotraukom, nuotoliu nuo iki būta, išsigalvota… dukraitė sėdi ant puodo, regi? girdi, kaip per sapną juokias? regi, kaip akys žalsvėja? myliu tave kaip savo silpnas akis, silpstančias pasiilgau tavo alsavimo, manojo pasiilgusio

Vilnius, 2002.VI.7–8

Literatūra. ir menas. – 2002. – Lapkričio 8. – P. 3;
Braziūnas, Vladas. Būtasis nebaigtinis = Imparfait / Į prancūzų k. vertė Genovaitė Dručkutė = Traduit du lituanien par Genovaitė Dručkutė; Dailininkė Sigutė Chlebinskaitė = Mise en page Sigutė Chlebinskaitė. - Vilnius: Petro ofsetas, 2003. - P. 34;
Vilenica 2005: 20. mednarodni literarni festival / [urednici Miljana Cunta, Barbara Šubert]. – Ljubljana: Društvo slovenskih pisateljev, 2005. – P. 101;
http://www.lyrikline.org/index.php?id=162&L=2&author=vb02&sh...
Braziūnas, Vladas. E ramosa ci accerchierà la sera [Ir siaus mus vakaras šakotas] / Cura e traduzione dal lituano di Pietro U. Dini. – Novi Ligure (AL): Joker, 2013. – p. 34. – (Parole del mondo).