ясна нощ, топла и нежна като вътрешната страна на бедрата ти,
тази сутрин ще спиш до късно, ще се събудиш в деня, през нощта ще си
наполовина с мен, унесен в съня, зад прозорците вятърът ще измита cнега,
пак и пак, лавина, зад прозорците вкочанените от студа длани докосват
бялата кожа на ябълковите дървета, градината, почти оголяла,
се простира надалече, надалече, чак докъдето ти стигне погледът,
натежали и мудни,
мъртвите майки простират избелените чаршафи, техните рокли
на цветя, появяващи се толкова рядко в сънищата, шумолят,
о, скъпа моя, нежна моя, която ми се отдаваш крехка и празна
Fabijoniškės, 2002.I.7; vert. 2003
Бразюнас, Владас. „всяка сутрин запалвам огънчето...” [Panis Angelicus]; „ясна нощ, топла и нежна като вътрешната страна на бедрати ти, тази...” [„šviesi naktis, šilta ir švelni tarytum vidinė tavo šlaunų pusė...”] / Бележка и превод Аксиния Михайлова // Български писател. - 2003. - Май 14. - C. 12. - Aut. pristat.; iliustr.: aut. portr. [Zenono Baltrušio nuotr.];
Бразюнас, Владас. Поезия / Превод от литовски: Аксиния Михайлова; консултант по езика Лайма Масите; под редакцията на Кирил Кадийски. – София: Нов Златорог, 2005. – C. 16. – (Ars poetica europea XX).