Владас Бразюнас


Превод Аксиния Михайлова

старецът и морето

старецът се поклони на пръстта и не каза нищо повече калинка потърси пътека в гънката между гърдите ти боровинката се напълни с кръв и се превърна в златна ябълка той закла и одра напълно черен бик, изгори вътрешностите, кокалите и месото, за да спаси Сембиян от поляците той уби, разфасова и изчисти, отряза гърдата в дар на морето, повторно легна и се изправи, братята го обявиха за бог, старецът се поклони на пръстта и беше лишен от реч светът е трогателен, непостоянен като луничките на любимата

Европа 2001. – 2009. – Nr. 6. – Prieiga internetu (žiūrėta 2010.II.9): http://www.euro2001.net/index.shtml?page=photoatelie&file=li...

Vladas Braziūnas

senis ir jūra

senis nusilenkė žemei ir nieko daugiau nepasakė tako boružė ieškojo karštam griovely krūtų kraujo pritryškusi bruknė į aukso obuolį sirpo papjovė, nulupo, vidurius kaulus sudegino, mėsą jaučio, visiškai juodo išgelbėtų sembą nuo lenkų paskerdė, svilino, valė išpjovė spenius ir į jūrą kartojo kaip gulė ir kėlė broliai dievu jį išrinko senis nusilenkė žemei ir seniui atėmė žadą pasaulis graudus, netikras it mylimosios raukšlės

1995.IV.7–9

Braziūnas Vladas. Ant balto dugno: Eilėraščiai. - Vilnius: Lietuvos rašytojų sąjungos leidykla, 1999. - P.31.