имаше, ала вече няма, полъх преминал, разсеяно просвирва заслепен през черната угар размахва крило и калцизайки се една суха ела, шалът на мама |
изгревът, ден е, на хълма танцуващо слънце, смехът в съня ти, не търси виновника миналото свидетелства, миналото властва в настоящето, което още не е |