всяка сутрин запалвам огънчето следа
на този застигнал ме живот в полет,
всяка сутрин усещам невинния му поглед,
кажи дали ще можем да се оглеждаме така
и в нечии други очи? какво да сторим,
вятърът прогонва слънцето през оголелите клони,
зазоряванията стават все по-редки и болни –
по-начесто залезите престорени
зад този хълм, където смирено ще ни положат.
вкорени се, огънче, преодолей пепелта: като в ложе
е звездата малка – камъче на пътя – в сърцето,
високо там някъде, където...
2003
Бразюнас, Владас. „всяка сутрин запалвам огънчето...” [Panis Angelicus]; „ясна нощ, топла и нежна като вътрешната страна на бедрати ти, тази...” [„šviesi naktis, šilta ir švelni tarytum vidinė tavo šlaunų pusė...”] / Бележка и превод Аксиния Михайлова // Български писател. - 2003. - Май 14. - C. 12. - Aut. pristat.; iliustr.: aut. portr. [Zenono Baltrušio nuotr.];
Бразюнас, Владас. Поезия / Превод от литовски: Аксиния Михайлова; консултант по езика Лайма Масите; под редакцията на Лирил Кадийски. – София: Нов Златорог, 2005. – С. 106. – (Ars poetica europea XX).