ясна нощ, топла и нежна като вътрешната страна на бедрата ти,
тази сутрин ще спиш до късно, ще се събудиш в деня, през нощта ще си
наполовина с мен, унесен в съня, зад прозорците вятърът ще измита cнега,
пак и пак, лавина, зад прозорците вкочанените от студа длани докосват
бялата кожа на ябълковите дървета, градината, почти оголяла,
се простира надалече, надалече, чак докъдето ти стигне погледът,
натежали и мудни,
мъртвите майки простират избелените чаршафи, техните рокли
на цветя, появяващи се толкова рядко в сънищата, шумолят,
о, скъпа моя, нежна моя, която ми се отдаваш крехка и празна
Fabijoniškės, 2002.I.7; vert. 2003
Бразюнас, Владас. „всяка сутрин запалвам огънчето...” [Panis Angelicus]; „ясна нощ, топла и нежна като вътрешната страна на бедрати ти, тази...” [„šviesi naktis, šilta ir švelni tarytum vidinė tavo šlaunų pusė...”] / Бележка и превод Аксиния Михайлова // Български писател. - 2003. - Май 14. - C. 12. - Aut. pristat.; iliustr.: aut. portr. [Zenono Baltrušio nuotr.];
Бразюнас, Владас. Поезия / Превод от литовски: Аксиния Михайлова; консултант по езика Лайма Масите; под редакцията на Кирил Кадийски. – София: Нов Златорог, 2005. – C. 16. – (Ars poetica europea XX).
всяка сутрин запалвам огънчето следа
на този застигнал ме живот в полет,
всяка сутрин усещам невинния му поглед,
кажи дали ще можем да се оглеждаме така
и в нечии други очи? какво да сторим,
вятърът прогонва слънцето през оголелите клони,
зазоряванията стават все по-редки и болни –
по-начесто залезите престорени
зад този хълм, където смирено ще ни положат.
вкорени се, огънче, преодолей пепелта: като в ложе
е звездата малка – камъче на пътя – в сърцето,
високо там някъде, където...
Fabijoniškės, 1998.VIII.3; vert. 2003
Бразюнас, Владас. „всяка сутрин запалвам огънчето...” [Panis Angelicus] / Бележка и превод Аксиния Михайлова // Български писател. - 2003. - Май 14. - C. 12. - Aut. pristat.; iliustr.: aut. portr. [Zenono Baltrušio nuotr.];
Бразюнас, Владас. Поезия / Превод от литовски: Аксиния Михайлова; консултант по езика Лайма Масите; под редакцията на Лирил Кадийски. – София: Нов Златорог, 2005. – С. 106. – (Ars poetica europea XX).